Фокус: Проф. Фол, стана ясно, че ще се пише нова стратегия за културния туризъм. Покрай последните археологически находки у нас наблюдавахме доста голямо смесване, принизяване и дори – опошляване и на сериозните находки, и на тези, които тепърва ще трябва да доказват потенциала си. Къде е границата между добре представения туристически продукт за масова употреба и историческия, археологическия, културния обект с научна стойност?
 
Валерия Фол: Нормално е периодически да се обновяват стратегиите за културен туризъм. Предварителната информираност и избор на желаещия да пътува, зависи все повече, дори може да се каже преимуществено, от възможностите, които предоставят информационните и комуникационни технологии. В това отношение изоставаме. От друга страна, културен туризъм не означава единствено добре консервирани и реставрирани паметници, чудесни музеи, добре организирани фестивали и т.н. Необходимо е райониране, за да се създаде адекватна инфраструктура и, нещо което наистина липсва, менажиране и интелигентна реклама. Атрактивното и същевременно достоверно представяне на културно-историческото богатство на България в интернет пространството продължава да е слабо място в цялостната визия на страната ни в това направление. Наистина трябва да се разработи стратегия и тя да не е само къде какво ще се реставрира, експонира и рекламира, а да се погледне и в перспектива с оглед икономическите интереси в туристическия бранш. За мен е неприемливо страната ни да стои на туристическата карта на света като дестинация за евтин алкохолен и секс туризъм. Опошляването в представянето на археологическото, историческото и общо казано на културното наследство, идва от желанието за бърз ефект с минимални усилия и средства. Ако все пак Слънчев бряг и Златни пясъци са вече туристически коптори, нека не превръщаме цялата страна в бардак по пътя Лондон – Калкута и българския народ в обслужващ персонал в него. В края на миналата година в бившия вече Център по тракология направихме мониторинг на представянето на тракийското културно наследство в интернет пространството. Резултатите са твърде печални. Множеството грешки в сайтовете, включително на населени места и дори на музеи, смущава.
 
Фокус: Как да запазим научния потенциал на туристическия обект от масовия вкус, от чалгата?
 
Валерия Фол: Според мен трябва да се създават два типа сайтове, които да са свързани с линк. Строго научните сайтове не само предоставят информация за задълбочаване на проучвания и ще подпомагат образованието. Те са гаранция за туриста, че не е подведен от рекламните. И обратното, тези, които професионално се направят от определен обект, музей, галерия, ще имат възможност да информират как да посетят мястото и за условията на своето пребиваване. Информацията за културните и туристически обекти в туристическите рекламни сайтове трябва да е достоверна, представена в исторически и културен контексти, атрактивно и достъпно написана. Без исторически разказ, четенето на описания на археологически обекти е скучно. Винаги съм се питала защо туристическия бизнес не възлага на специалистите написването и ритмичната актуализация на информацията за обектите на културен туризъм. Българските хотели не предлагат на рецепциите и в стаите професионално направени информационни материали за обектите и музеите, които могат да се посетят, за културната програма на населеното място и района, затова пък можете да разберете как да си купите кола или мебели!?! Казано по друг начин, на рецепциите намирате това, което някоя фирма е минала и оставила като безплатен рекламен материал. С много малки изключения хотелите и ресторантите не участват в създаването на цялостен културен продукт на мястото, в което се намират.
 
Фокус: Има ли добри и лоши примери в България и по света за добре представен туристически обект, който не вреди на науката, не фалшифицира историята, не търси зрелището?
 
Валерия Фол: По света са примерите за добре представени туристически обекти. Разбира се, не са малко и тези, както пренебрегват историческите факти за сметка на рекламата. У нас вече се полагат усилия да се представят обектите атрактивно и без фалшификации, но трудно се намира мярата. По-страшна е немарата и неподдържането на културно-историческите обекти. „Няма пари” не е извинение, тъй тази дейност трябва да се планира не само от общините и музеите, но и от туристическия бизнес. Властва синдромът да не се поддържат пространствата извън собственото.
 
Фокус: От едната крайност – пълна занемара на исторически и културни обекти с истерията покрай мощите на Свети Йоан не отидохме ли в другата – да гледаме на тях като на „машина за пари”?
 
Валерия Фол: „Истерията” с мощите показа, че ние като общество не знаем как да реагираме, когато има великолепно археологическо откритие. Ако проф. К. Попконстантинов не бе оповестил публично откритието, а той го направи коректно, щяха да тръгнат спекулации и обвинения срещу него и екипа му, ако управляващите не бяха проявили грижа, щяхме да ги обвиним в незаинтересованост, ако медиите не бяха отразили откритието, веднага щяха да тръгнат коментари за цензура и пр. Всъщност, всички искаме най-доброто за откритието и то да е в полза на обществото ни, а се получи точно обратното, тъй като то се експонира в публичното пространство политически, а не културно-исторически.
 
Фокус: Има ли такъв момент, че в България се работи повече на парче – хотелиерите сами за себе си с печалбите, общината – сама за себе си с пътищата, археолозите – сами за себе си с разкопките, историците – сами за себе си с тълкуването им и т.н.?
 
Валерия Фол: Всъщност, това е проблемът. Вече успешно се преодолява вакуумът между тези, които административно отговарят за културното наследство, и учените, но често границите на общините са като китайска стена, а хотелиерите обикновено пестят от използването на професионалния капацитет на учените. Примерите, когато работят съвместно със специалистите по културно-историческо наследство не са много. Трябва да се набележат приоритети, да се формулират задания и да не се гледа само в границите на една община или област. Така наречените културни коридори не са безсмислено словосъчетание, а идея за преодоляване на териториални и тематични самоограничения. Пример за безперспективност е желанието да се строи прескъпо съоръжение в язовир Копринка, за да се гледат стените на Севтополис под водата, след като царският град Кабиле е на терена, не е застроен с модерни сгради, може прекрасно да се разработи, на 100 км е от морето и е до магистралата. Да, ако някой има толкова пари, че да инвестира в построяването на съоръжението в язовир Копринка, нека го направи, но да не се товари с това държавата. Далеч по-ефективно от всяка гледна точка ще е изграждането на копие на града и създаването на виртуален 3D модел. Прекрасната сакрална архитектура в Казанлъшката долина на тракийските царе (доста занемарена, впрочем) трябва да се обвърже с всички паметници на тракийското наследство по течението на р. Тунджа. Видно е, че все повече хора предпочитат планините и курортите с минерални извори, поради което историческите паметници в тези райони трябва да се превърнат в част от предлаганите маршрути и, по възможност, да се разработва целогодишна културна програма. Не всички туристи са като струпаните от туроператорите в Слънчев бряг и Златни пясъци. Да изкараш приятно почивните дни и ваканцията означава не само спане, ядене и пиене, а цялостна смяна на мисловната дейност.
 
Фокус: Има ли българинът култура на посещаване на исторически и археологически обекти?
 
Валерия Фол: Тази култура се възпитава и направлява. Все повече хора посещават историческите обекти. Мнозинството от тях, особено младите, търсят информация в интернет. Вече обърнах внимание на необходимостта от насищане на виртуалното пространство с достоверни данни и издаването на туристически брошури и карти, които да се предлагат в хотелите. Според мен, трябва да се правят отчисления от данъците, които плаща туристическият бизнес, за поддръжка на музеите, галериите, паметниците на културата и за публикуването и изработката на информационни материали. Все повече хора знаят, че трябва да се плаща билет за посещение на обекти, стопанисвани и поддържани от държавата и от общините. Присъствах на събора Илинден край с. Гела и бях впечатлена от културата, включително екологичната, на младите хора и децата, които бяха там.
 
Фокус: Безопасни ли са археологическите обекти, четем за паднали от Царевец и Баба Вида, за счупени крака на Перперикон, за скалите на Асенева крепост... Как е уредена безопасността по света, където туристическият поток е в пъти по голям?
 
Валерия Фол: Този въпрос е в тясна връзка с предишния за културата при посещенията културно-исторически обекти. Колкото и да се обезопасява един обект, особено в планината, ако не се спазват препоръчаните в брошурите и в надписите правила и хората не проявяват здрав разум, ще има инциденти. Не си представям, например, че ще се наложи НС да гласува закон, който да забранява ходенето с високи токчета, джапанки и сандали по скалите и ще вменява на стопаните на обектите да преобуват туристите.
 
Фокус: Не преувеличаваме ли нашето културно-историческо минало и то не е ли повече за домашна употреба – какво ще разберат чужденците от средновековните ни крепости или от траките, с които народите им в миналото не са имали пряк досег?
 
Валерия Фол: Не мисля, че преувеличаваме значението на културното ни наследство, а че зле го представяме както за българите, така и за чужденците. Нашето културно наследство е интегрална част от европейското и световното и така трябва да бъде обяснявано. Когато е представено в културно исторически контекст, в съотношение с другите култури и цивилизации, когато се изтъкват спецификите му, формирани от физико-географските условия, от историческата съдба на нашите земи и пр., то ще е интересно както за българите, така и за чужденците. Разбира се, българите по-лесно ще разберат, а туристите от други страни ще бъдат интригувани от приликите и разликите с това, което познават. 
 







..Източник : InfoTourism.net
Още по темата и други новини - Tbox7.com

When will you post again ? Been looking forward to this !

backlink url seo tools <a href=http://xrumerservice.org>backlinks</a> building backlinks

backlink search engine 1 seo <a href=http://xrumerservice.org>google pagerank</a> creating backlinks