Турска фирма в Германия прави "българско" сирене и изнася 50 контейнера за САЩ.Известна наша инфоагенция препечатва от АФП знаменателна снимка на кофичка с "Турски йогурт", произведен в Швеция, като рекламното лице е на мустакат етнически грък. Без капка етнонапрежение гъркът г-н Минас Карацоглис се хванал за съдебния аргумент, че клиентите на мандрата "Линдал" в шведския град Йонкьопинг са били заблудени за гордата му национална принадлежност, а рекламният му портрет в ориенталски каяфет бил използуван без разрешение в рекламата на йогурта. Вярно, че от иска за 5 млн. евро съдът признал на докачливия грък 160 000 евро, но и тази сума е поучителна за начина, по който се "брани" българската търговска марка и реномето на традиционните български стоки зад граница.

Докато министърът на земеделието и храните само за година въвежда БДС и строг ред при използуването на вътрешния ни пазар на наименованията "Българско кисело мляко", "Българско саламурено сирене" и "Български кашкавал", зад граница, дори и в сегашното ни "общо отечество" - Евросъюза, продължава произволът със злоупотребите на тема "българско" в млечния бранш. Още пред 90-те години при разграбването на Държавното стопанско обединение "Сердика" новите "играчи" съвсем не доглеждаха как тихомълком в Западна Европа, в Арабския свят и дори зад океана - в Сев. Америка и Австралия, се развихри разгул в злоупотребата на тема "българско". Често се използуваше трикольорното съчетание бяло-зелено-червено, характерно в различен ред и за други държави с традиционно име в храните - Унгария и Италия, но дописванията като "българско", "по български тертип", "българска рецептура" или директната наглост да се лъже с надписа "българско" нанасят и до ден днешен сериозни имиджови и финансови щети на българския експорт на млечни продукти. Фирми-еднодневки, регистрирани в Австрия, Германия, Холандия, преди влизането ни в Евросъюза директно ползваха за растителните си изделия всякакви "български наименования". След плахи единични мерки  на задгранични български представителства, "по-порядъчните" крадци на българското име извършиха "леки поправки": Започнаха да пишат "Булгара" или с едър шрифт "Българска" наред с нечетливо ситно "традиция". Дори в братската някога постсоциалистическа Полша търговските вериги пуснаха "Йогурт Булгарски" произведен в Сталова Вола и "Качкавал овчи Булхарски", внос от Словакия. В края на миналия век най-голямата тогава българска мандра, собственост на банка, навря фирмените си овчица и кравичка в кръг от еврозвезди, а на износа за арабските страни смело слагаше жълто-синия кръг на "Запазено наименование за произход".
Мандрата се затри, рекламната кравичка се нарои в десетки "гаражно-производствени варианти", а след влизането ни в Евросъюза като че ли борбата за еврорегистрации на продукти и марки беше предимно за пиячка и твърде балканските саламени рецептури. Гърците водиха цяло десетилетие съдебна борба срещу злоупотребата с претендираното от тях  "Фета" за това, което ние наричаме "Бяло саламурено сирене от овче мляко". След спечелването на съдебния спор никой вече не знае колко е силна козята добавка, в която е спецификата на "фета"-та. Публична тайна стана, че след влизането ни в Евросъюза на новите наши мандраджии им дойде по-лесно да продават евтино и бързо в Гърция, а после да се блещят за ценовата разлика между марката "Фета" и "Бяло саламурено българско сирене" зад океана, въпреки че съдържанието често си беше само нашенско. Гръцката държава обаче и в условията на криза си държи на общонационалния хранителен имидж: идете на всяка продоволствена изложба в чужбина и отдалече ще усетите по стил, аранжировка и елегантни общодържавни елементи къде са гръцките сиренари, къде са гръцките маслинаджии. Ако в някое кюше върху умилителна едновремешна покривчица "Балкантурист" нашенски бизнесмени подпиват със запретнати ръка пред бутафорна тенекия сирене, то ще видите как замезват с  пармезан-безплатна мостра от блестящото отдалече италианско участие. Дори българските дипломатически приеми в чужбина по тертипа на "Мисия Лондон"  често се правят с "Датска Фета", която гърците принудиха дори при доставка за изстрадала България да се нарича вече "Датско бяло", а "Френската Фета" стана "Ла Ваш дю Пари" (интересно в Булонския лес ли е пасла тази крава?!). 
Министър Найденов предупреди, че проверки дали сирената и кашкавалите по Черноморието са "наужким" започват от разгара на сезона. Това е наистина високо европейско предизвикателство. Спомнете си безсмъртния филм на Луи дьо Финес "Големият ресторант". Дано министърът да успее, защото и в иначе спретнатите ресторанти "ол инклузив" в Северна Гърция германците заобикалят  "уж-фетата" за по евро килото. Другият министър Трайчо Трайков (на икономиката, енергетиката и туризма) отстрани дългогодишна политическа фигура от държавното "Ел Би Булгарикум", което държи изтънелите български щамове и външнотърговска млекарска слава. Дано в новите проекспортни нагласи се включат и професионалисти, защото външнотърговският и туристическият имидж на България най-лесно се кове "на софрата" - било при делови разговори, било на "директна консумация".
 






Милка Мейджирова
.Източник : InfoTourism.net
Още по темата и други новини - Tbox7.com